Класът на Краси Рускова

Сценарий за края на учебна година – 4 клас 2011 год. – 

1. България!

Че кой ли я не знае!

На здравец и на рози тя ухае.

В небето чак

опират планините.

Като море са ширни равнините.

Земята ражда

жито благодатно,

най-сладки плодове и грозде златно.

Най-светлите звезди над нея греят.

Най-хубавите

песни тук се пеят!

/песен с китарата –„Пътнико свиден”/

2. Тръгна ли в зори по ризка,

ще достигна онзи край,

дето се белее Плиска,

дето Дунавът сияй.

Все на път под изгрев мирен

аз ще чуя засиял

как ме вика чак от Пирин

еделвайсът разцъфтял.

После в пъстрата шевица

от метличина и мак

ще ме призове Марица,

блеснала от бряг до бряг.

/на музикален фон – „Детство мое”- Г. Костов/ или /Песен за българката/

Българка

Отдавна аз съм се родила –

преди 13 века още.

Прабългарка ме е повила

във неспокойни дни и нощи. /2/

И тъй потекло мойто детство

сред радости и сред несгоди..

Една невинна, малка песен

покълнала сред много горест./2/

Окървавен надвисвал мечът

над нежното, но силно рамо,

и вопли будели далече

не само птици, но и вятър. /2/

И все тъй здравец ще закичвам

над своя дом, запазил огън

и българка ще се наричам

по таз земя, додето ходя. /2/

3. Детството сънува ли сънува,

как училището в утрото е спряло
под слънцето, на покрива изгряло. 
Две улици пред него. Вече чел си,

че те приличат на вълшебни релси.

Училището в тишината свети,
училището дава ти билети
за нови градове и разстояния,
за нови истини и изпитания.

Училището – тази бяла гара,
на път зове те с непозната вяра
и детството сънува ли сънува,
че някой ден от тук ще отпътува.

4. Аз слънце на ресниците си нося

и вятър - на протегнатите длани,

и тичам пак усмихната и боса

по камъчета бели и огряни.

Аз тичам като птица волнокрила,

По-бърза от лъчите, ветровете,

и бисери на радост в мен съм скрила,

на детството най-хубавото цвете.

5. Искам да плесна криле, изтъкани от вятър…

искам да гребна с очи разтопеното лято!

Искам ръка във ръката от нежност да свети,

искам царете да имат сърца на поети!

Зная, че Малкият принц е на друга планета,

знам, Чудотворната фея е много заета,

но и до днес крадешком във тълпата се вглеждам-

търся в потока лица Продавач на надежда!

Искам децата да вярват във думи вълшебни,

искам добрите усмивки да бъдат потребни,

искам сълзите да капят, от щастие сладки….

Искам да искате с мене макар и за кратко.

6. Една кошничка с усмивки

Един човек бил винаги за нещо сърдит.

Сред хората ходел все намръщен на вид и никак в живота не му вървяло.

На каквато работа да сложи начало, все стигал до несполука.

- Дяволът – си казвал той – има работа тука! Той ми носи толкова много беди. Но дявола кой може да победи?

Разбира се, животът на този човек никак, никак не бил лек.

-   Тю-у-у – оплаквал се той навред, - никога за нищо нямам късмет. Без лошо да ми се случи не минава ни ден. Дойде зло и се спре право при мен.

Много този човек бил се напатил. Нямал си близък човек, нито приятел.

Но ето, че сред село веднъж се оплакал той на някакъв мъж, който се славел с мъдри дела.

На човека нещастен той казал:

- Ела, една кошничка аз да ти дам. Тя е пълна с нещо, от което ти сам отдавна имаш нужда голяма.

Отишли двамата у дома на тоз мъж.

Донесъл кошничката той от мазето.

- Виж – казал – тази кошничка, ето! Знай, че щастие голямо те чака. Тя е пълна с усмивки чак до капака.

Леко се усмихнал мъжът под мустак, а след това продължил пак:

- Станеш ли всяка сутрин от сън, преди още от дома си да излезеш навън, към кошничката веднага посягаш и една усмивка на лицето слагаш. С нея трябва цял ден да вървиш. Да не вземеш по обяд да я свалиш!

Наставленията си умният мъж дал.

А другият, както до него стоял, за пръв път през живота си се засмял.

- Ето, ето, ето, една усмивка ти кацна още сега на лицето! – рекъл весело умният мъж.

И двамата избухнали в смях изведнъж.

Дълго стояли тук и дълг се смели.

Разделили се после, сбогом си взели. Всеки в своя дом се прибрал.

А човекът наш, който тука дошъл, макар кошничката и да не взел за малко време много нещо разбрал.

Говорел с хората все усмихнат и мил.

И животът му бързо се променил.

Той и досега навярно е жив.

И навярно е много честит и щастлив.

7. Когато дойдохме тук на училище

За нас не започна веднага мъчилище.

Отначало играхме много игрички,

Трудно научихме да пишем срички.

Учихме за риби, бозайници, птички.

Звуков анализ, плюс или равно,

учихме ние бавно, но славно.

Или ни хвалеха, или наказваха,

но преди всичко на нас ни показваха,

че ние трябва най-вече да учим,

за да успеем, за да сполучим.

Празно квадратче и уравнение

ни преподаваха с много търпение.

Сбор, умаляемо, глагол, прилагателно,

Учихме ние много старателно.

Слънце, планети и електричество

учехме ние в голямо количество.

Сили на триене, валежи, магнити

учехме ние тъй упорити.

Всяка година на екскурзии ходихме,

нашата родина с обич пребродихме.

Малко измъчихме нашите родители,

малко изнервихме нашите учители.

Времето мина бързо, но как?

С много обич и уважение,

както и с много взаимно търпение.

8. Всеки нещо си мечтае,

всеки планове чертае:

Чиновете в зимни дни

да се претворят в шейни.

А на пролет – леки, кротки –

да заплуват като лодки

и класа да понесат

надалеч – в задморски свят.

Нека има мечки страшни,

но да няма там домашни!

И не спим по цели нощи.

Мислим и кроим си още:

С чиновете ни ракети

да летим между планети.

Чак така, ако не може,

то пък да се разположим

в географски кабинет,

но превърнат в нов бюфет.

Тия карти на тезгяха

да са баници със захар.

Географските им думи

да са дъвка и локуми.

Полюси, меридиани

да са торти и банани,

а пък глобусът да стане

в двора топка за игране.

9. Но училищният двор

ако днес е пак зает

в дългия ни коридор

налице са футболисти пет:

тичат скачат двата тима

надпревара тука има.

Тук вратар –

Отвъд вратар.

Впускат се в игра любима –

футболът им е в разгар.

Гол!

И …шапка във вратата!

Мач световен е това!

Гол е вкаран и оттатък.

Резултатът –

три на два.

10. Вече ден и половина

план в ума ни се върти

и невиждана машина

искаме да сътворим:

Тя сама да съчинява,

докат изравним със гол

и сама да подчертава

съществително, глагол.

Да чертае тя чертежи

С ъгъл В и с ъгъл С

и сама да ги изреже

като с нашите ръце.

11. Ако искаш да знаеш – децата растат,

Ако сладко си хапват и сладичко спят.

Ако мама ги милва, а татко е строг.

Ако имат шестици през целия срок…

Ако искаш да знаеш – децата растат,

ако много се смеят и малко мълчат.

Ако имат приятели 205,

ако Слънчо ги шари с лунички навред…

Ако искаш да знаеш – децата растат,

ако шунка обичат, а ряпа не щат.

Ако Петльо ги гони из целия двор.

Ако викат в неделя за своя отбор…

Ако искаш да знаеш – за да порастеш,

Трябва тонове книжки да изпрочетеш.

11. Хей , годината изтече,

Слънце весело пече!

Ето за раздяла вече

Звънка бялото звънче.

Сбогом, класни и контролни!

Сбогом, времена глаголни!

За игра и за отмора

чака ни засмян простора.

Не тъжи ми, тебеширко-

белописко и немирко!

Не въздишай, мой пергелко -

дългокрачко, забоделко!

Кой от залив, кой от чука -

ние пак ще дойдем тука

и в притихналата есен

ще отекнат смях и песен.

12. Пак във шепите се стичат 
жълти, сладки капки лято! 
Край челата криволичат 
весели къдрици вятър...

Топлият асфалт лениво 
сивата си длан протяга, 
сякаш улицата, жива, 
ми нашепва да избягам!

Слагам шарена капела, 
шляпам в облаците боса - 
не учебници дебели - 
златно зрънце слънце нося!

Хей, приятели, елате - 
волно, дръзко, шумно ято!
С топли бързеи в телата 
блика лято, златно лято!

13. От Краси за децата

Навън е нощ, звезди потрепват в мрака,

а купчина тетрадки още чака.

В очите от умора зачервени,

надвесени над букви разкривени,

оглеждат се душите детски, чисти,

излети върху снежнобели листи.

И пак с любов разгръщам с две ръце,

тетрадка не – разтворено сърце

и сякаш между белите листа

е сбрано всичко ценно на света.

Душата преизпълнена следи,

кое дете как думите реди,

и грешките внимателно поправям,

но винаги на всеки подарявам,

в оценката по мъничко отгоре,

с едно сърце за всекиго отворено.

А щом ме срещне утре изгрев нов,

ще давам пак от своята любов

на палавници с рошави главици.

И ще ги уча с дух и светлина

на разум, мъдрост и човещина.

И нека път поели към света,

успеят да запазят любовта!

Песен – „Един неразделен клас”

Един неразделен клас,

с радостни песни и мечти

дълго огласяше града

след петия час.

Един неразделен клас

С общи тревоги и мечти

Чертаеше своя път

И вярвахме всички до един,

че ни чакат само празници,

че е щедро, безпределно времето пред нас.

Пр.: Къде останахте, шумни вечери,

с безброй желания неизречени,

къде сте, мигове пожелавани

и откровения незабравени

цял живот?!

Сценарият е изготвен по стихове от: Асен Босев, Георги Веселинов, Атанас Цанков, Георги Авгарски, Мая Дългъчева, Петя Дубарова, Петя Александрова, Петя Йорданова, Джани Родари...и др.